Feb 5, 2008, 5:17 PM

Черно-бял портрет

  Poetry
1.1K 0 3

Минало, сегашно,

какво значение имат,

щом бъдещето ще е кално?!

Кално заради твоите сълзи,

целунали пръстта под нозете ми.

Всяка мисъл, обсебена от мъст,

опорочила чистотата в крилете...

Крилете дадени ми, отнети и 

                                                 после съсипани.

Крилете, принадлежащи на греха.

Милиони звезди, свалени за дар.

Дар, превърнат в хекатомба

                                   пред очите ти.

Очите ти

пълни вече с отровни сълзи,

целувам ги и ме пронизват...

Уцелвайки сърцето, прогниващи в душата,

                                                 окалящи бъдещето.                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...