Черно-бяла снимка
Спомени препускат в тъмнината,
сякаш са коне те черно-бели.
Винаги ли черна е тъгата,
всякога ли чувствата са бели?
Може ли отворено да чака
в мен сърцето бялата копнежност?
И защо облече бързо мрака
тъжните си, черните одежди?
Снимка на любов в кристално бяло -
скитник, който раните си влаче.
Чувствата не са ли закъсняли,
гълъб бял ли отлетя, разбрал че
с него обичта в нощта отлита
и захвърля черно-бяла снимка.
Аз за теб, любими, я попитах.
Сякаш стегнах на врата си примка.
Но открие ли те, ще почука
на вратата. Бързо покани я.
Радвай се, че Тя е вече тука.
Снимката ли? Нея изгори я!
© Цветето Б. All rights reserved.
