Черно-бяло
На прага ми препъват се любови.
Загубих се сред тях и се издирвам.
Откривам в черно-бялото цвета си
(пияното отново ме надсвирва).
... А пианистът пак след чаша вино
намига ми със своите акорди.
В дланите събрал букет въздишки
захвърля ги по пода. Като вопли.
А там, сред тишината на антрето,
пролазва скришно черната ми котка
и кичур от косата се белее
в картина от стената. На художник.
На прага ми от черно-бели сенки
загубваха се моите любови.
Препъвах се сред тях, но не намерих
цвета си в бяло-черните декори!
© Анета All rights reserved.
