Черно на бяло
Черно и бяло
море от букви
горчиво-солени.
Кръвта ми –
прозрачна и сладка
река,
на кръст се разпъва
и в пясъка чезне,
преди да се слее
с морската бездна.
В очите ми бавно потъва
една слънчева лира.
Орфей
от гласа ми
люлка тъче
и ражда се песен
солено-горчива.
Кръвта ми е песен,
кръвта ми тече
от Черното-Бяло море.
Събуждам се рано.
Вземам морето от букви
и в джоба го нося стаено.
После намятам
зноя през рамо
и правя кафе.
Студено.
От чашата –
яростно, диво, добро,
морето намига ми
с мокро око.
По пода се стича,
за миг укротено –
горчиво-горчиво,
солено-солено.
Непобедено.
8-9.07.1998
© Мария Димитрова All rights reserved.
