Не давай да ме посещава Самотата,
залости врата и я прогони.
Аз за нея време нямам,
ала за теб ще имам винаги.
Нека черните ми мисли порозовеят,
нека вместо въглени станат на цветя.
Ветрове от спомени в главата ми вилнеят
и остават с мен за през нощта.
И нека вместо стихове, съдбата си да пиша
и да я напиша с яркорозов цвят.
Ще мога ли тъгата да отпиша
от този сиво-черен мъчен свят?
© Фатиме Шахин All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
