Черногледо
(Той сам по себе си е твърде тъмен),
но моята звезда ми се оплака,
че все изгрява миг преди да съмне.
Току да се напъне, за да блесне,
и слънцето с лъчите си я скрива.
Звезда да бъдеш никак не е лесно,
ако съдбата е несправедлива.
Все призори часът й е насрочен.
А цяла нощ звездите (с връзки) греят.
Тя, моята звезда, блести задочно.
Навярно нещо важно не умее?
И черногледо ми е оттогава.
В окото ми като прашинка влезе.
Но уредих й бонус - да изгрява
за мъничко, щом слънцето залезе.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
