jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
Mar 11, 2008, 3:16 PM

Черногледо 

  Poetry » Humour
976 0 22
                                   Не търся черното под ноктите на мрака.

                                   (Той сам по себе си е твърде тъмен),

                                   но моята звезда ми се оплака,

                                   че все изгрява миг преди да съмне.

 

                                   Току да се напъне,  за да блесне,

                                   и слънцето с лъчите си я скрива.

                                   Звезда да бъдеш никак не е лесно,

                                   ако съдбата е несправедлива.

 

                                   Все призори часът й е насрочен.

                                   А цяла нощ звездите (с връзки) греят.

                                   Тя, моята звезда, блести задочно.

                                   Навярно нещо важно не умее?

 

                                   И черногледо ми е оттогава.

                                   В окото ми като прашинка влезе.

                                   Но уредих й бонус - да изгрява

                                   за мъничко, щом слънцето залезе.

                                  

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??