Мисъл блуждаеща и хаотична.
Любов красива и първична.
Страх, неспокойствие и тревога.
Музата я няма, така че - колкото мога.
Шепот, сякаш идващ от стените.
Лудост, нараснала през дните.
Годините назад история са вече.
Дали сам, дали съдбата ме обрече?
Доверие, но в очите прочитам страх.
Уважение към себе си и после към тях!
Грях, но извършен с чисти намерения.
Греша ли или надушвам алкохолни изпарения? ...