Чертата ми недей да преминаваш...
Зад нея крия много неизвестни...
Не искай всичко в мене да познаваш
и тъмният ми свят пред теб да блесне...
Приемай ме с това, което виждаш...
С усмивката, с искрите във очите...
Със чашите, които ми наливаш...
От тях строях си бента за сълзите...
За друг недей да душиш любопитно...
С подправките по-вкусно те преглъщах...
Те, другите, минаваха транзитно...
След тях при теб по-гладна се завръщах... ...