Jun 4, 2008, 10:17 PM

Черупка

  Poetry
648 0 1


Привикнал с еднообразието сиво във живота,
ти се криеш в черупката на охлюв.
Недоволен си от скотския живот,
но се страхуваш да прекрачиш ти встрани.
Да направиш дори и опит да промениш
посоката, в която си поел.
Страх сковава и пламенното ти сърце.
Не смееш да обичаш жената,
която бленуваш всеки ден и нощ.
Защо? Слаб си! Усложнения не искаш!
Май добре се чувстваш все пак
в черупката си тежка.
Животът на гол охлюв,
плаши те до смърт, защото уязвим е!
Друга ти черупчица не искаш!
Макар да знаеш, че в нея любов
ти ще откриеш, щастие безкрайно.
И няма да усещаш колко тя е тежка.
Слаб, страхлив, неуверен, без цел,
мечти и хъс ли ще останеш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ин Вел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Въпроси, въпроси, все без отговори!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...