Feb 22, 2008, 10:11 PM

Червена прегръдка

  Poetry » Love
926 0 1

Поглед жаден…

Ръце топли, чакащи ме…

Въздух хладен,

сърце, туптящо за мен…

 

Прегръдка силна, червена,

красива като нощно сияние…

Тъгата в камък вледенена,

няма вече покаяние…

 

Усмивка светла, мила,

блясък в очите…

Любовта в сърцето ми се свила,

дъга изгрява при мечтите…

 

И пак прегръдка,

но още по-силна и смела!

Галеща милувка,

тръпка по тялото умела…

 

И ето има слънчев лъч над нас!

На раздяла пак прегръщам те,

влизам в сърцето ти аз…

И заклевам те… Не забравяй ме…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...