Днес небето съблича си сивата риза,
изгрев пръска се в рани кървящи гнезда,
а реката ги мие разхлажда ги бриза,
гали с клоните крехки на бяла бреза.
Тишината е слязла, по камъни стъпва
и прозира в сърцето ѝ сиво крило.
Катедрала за птици е. Пролет настъпва.
Тътне глухото ехо на удар в стъкло.
Вън реката пияна люлее мъглата,
между зъбери, блъска и удря с весла.
От прозорци на къщи надничат децата,
във водата – танцуващи мъртви тела.
© Силвия Илиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
