Червената шапчица. Изненадата
Защо си мислят всички, че съм малка -
по принцип приказката е менте :)
Той беше вълк - мъжествен, със закалка,
но срещна мен, горкият, за сефте :)
Отворих днес от бабчето и-мейла -
(от нея наследих на фръцла ген) :)
парфюм от Нина Ричи съм ѝ взела
и от Шанел е кремът с колаген.
Но май не хванах вярната посока -
не беше парк, а истинска гора
и вирнала носа, така, високо,
препънах се и в храсти заорах :)))
Разроших миглите си – пеперуди,
В косата шумки. Ей, сега умрях :)
Повярвайте ми, много се учудих,
когато до дървото го видях. :)
Не беше вълк! Пред погледа премрежен
превърна се във мъж! И то какъв!
Подпрял се на дървото тъй небрежен,
погледна ме, приличах му на стръв :)
Да бъда плячка! Има много здраве! :)
Такива ги преглъщам със кафе :)
Мераците си може да остави,
стомана съм, макар и в кадифе :)
Аванс ще му оставя, да се пробва :)
Ще трябва да се моли за късмет -
способна съм да давам и отрова,
поднесена в лъжичка топъл мед.
Та, (амбицирана!) какво си мисли?!
А той изрецитира ми куплет! :)
Прибрах си ноктите на ядна гризли...
Умирам. Вълк?... Оказа се поет... :)
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
