Mar 23, 2005, 3:08 PM

Червено

  Poetry
1.3K 0 2
Душата ще е чиста, листът пък червен
от кръв ще е пропит той ще е душа в душата
и здраво стиска шията на любовта
от нея хванат в безпощаден плен.
Здраво вкопчили се в смъртна схватка
Един ще победи, но кой?
Смъртта не пита, тя само ще прибира.
И ето чува се предсмъртен вой.
Кой ли паднал е в прахта?
Нивга няма да се разбере
защото победител няма;
листът е червен като кръвта
и смъртта не иска да го прибере,
защото полза няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...