по картината на jenajena
Макове, макове – цяло море!
Скоро поляната беше зелена.
Днеска, дали пък видял съм добре,
или сънувам, грее в червено!
Лъхне ветрец и червени вълни
леко накъдрят я – и запулсира,
сякаш от нейните дълбини
с шепот напевен животът извира.
Макове, макове – цяло море!
Чудно красива, неземна картина.
Няколко дни Пролетта, без да спре,
тук я рисува и нататък отмина.
© Борко Бърборко All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
