Feb 23, 2021, 7:50 PM

Червеното не ми отива

  Poetry » Love
969 0 6

Танц страстен пали чувствата огнени.

Коси разпилява, а също емоции.

Раздухва жарта на стари спомени.

Не искам това, не искам експлозия.

 

Червеният цвят не ми отива…

Твърде розова ми става кожата.

Иначе душата отново в танц се извива,

но в бяло облечена ще бъда. Може ли?

 

Не искам и да слушам теории –

за любов, обич и влюбване.

Слушам на мойта душа мелодията.

И в тази песен с теб обет

за цял живот съм сключила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами да. И в този сайт си говорим. На един едно му харесва, на друг друго. Понякога авторите успяват по-добре е да да се изразят друг път не толкова успешно. Нещо като творческа работилничка е тук. Нооооо за годините на жените в сайта няма да си говорим нали така. Ир.
  • Сигурна съм, че не е твоят цвят, също. Ти си пастелен тип жена.
    А, по повод червеното: една приятелка веднъж се хвърли да пробва някаква червена блуза (беше преди около 10години) и продавачката мимоходом само! отбеляза, че да, не е лош избор тази блузка. И че жената след 40те си, започва да налита но червено. Беше особено неловък момент. Как да обясниш, че нямаш още 40😊
    Ей такива неща. Добро утро, бебчета ☕💋🌞
  • Пепи, не съм водила статистика, колко са сините, белите, черните и червените дрехи, които правя, но май са по-малко жените или поне по-рядко, които избират червено за дреха.
    Ив... ами не винаги ми се получава. Особенно пък в поезията. Всеки, разбира се и ти е добре дощъл да направи своя интерпретация на колажа. На мен ще ми е интересно да прочета, но порсонални покани няма да отравям. Важното е на автор да му се прииска да го направи. Дето се казва да го погали музата, а не от поканата да се почувства задължен.
  • На хубав човек всичко му отива!

    Замислих се. В дрехите ти не преобладават ли синьото и бялото?
  • Ама не ми се смей. Не ми отива червеното.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...