Червило върху бялата ми риза
ЧЕРВИЛО ВЪРХУ БЯЛАТА МИ РИЗА
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола,
ама и аз, май, също съм красив? – брадата ми е чорлава и мека,
и вятърът изпада в нервен срив, съзре ли ме по лунната пътека,
ще бъдем две дечица на брега, ще си мълчим под песничката птича,
и само Бог ще знае до кога? – аз все така! – без дъх ще те обичам,
от шапката ти краднах си перце, ще ти го върна утре вечер с бриза.
От теб – Отвъд, ще нося петънце – червило върху бялата ми риза.
© Валери Станков All rights reserved.
