Чета молитва
Рисувам си гора от многоточия,
скицирам нервно, като на пожар.
Случайността избистря се нарочно в тик–
безсъние, прерастващо в кошмар.
По дънерите се натрупват лишеи,
гадини допълзяват и множат
мравуняците. Мнимото затишие
отстрелва наказателен отряд.
Посипват ме игличките на смърчове,
на склона голи стволове стърчат.
Не трепвам пред талазите на смерчове,
проскубани илюзии хвърчат.
Удържам само с мисъл буреносната,
конусовидна развилняла паст,
с молитва тиха плувам недокосната,
енергията взривна губи власт.
© Светличка All rights reserved.
