Четири очи
"Зелени и кафяви
четири тъжни очи,
разменят цвета си,
така неусетно почти..."
Две самодиви сред гората
танцуват своя танц омаен,
шепнат думи в тишината,
съпреживяват в миг потаен.
Споделят своите желания -
безумни мисли в нощта…
Боли от техните стенания,
усмихва се с тях радостта.
За греховност и за вярност,
за търсене, за покой шептят,
спящи чувства или будност,
сърца примират… и туптят.
Посестрими, сестри лирични,
кристални като капки на роса,
наглед еднакви, но и различни
личи им на очите в цветността.
Идващи и криещи се силуети,
изящни, изкусителни, красиви,
носят болки, страст и трепети.
И примирени... и безумно диви.
Те две са, но се сливат в една,
танцуват върху огнена жарава,
Едно - тяло и душа, една жена.
Тъжни четири очи мига създава.
11.11.2006г
Етчи – Анета С.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
