May 18, 2018, 8:36 PM

Четири очи

1.1K 0 1

 Четири очи

 

Четири очи ме гледат тъжно сега,

на моите момчета, моите красиви деца!

Сега сме заедно на срещата една,

заедно сме аз, вие и голямата Тъга!

 

Жалко, не сме заедно,както преди,

уви Съдбата за жалост  така ни отреди!

Все по-рядко се срещаме сега,

а в очите ви аз виждам Голяма тъга!

 

А спомняте ли си играхме заедно игра,

аз и вие мои момчета заедно както някога!

Сега сте тъжни, навели своята глава,

а моето сърце се къса като гледам ви сега!

 

Добре тогава, видях ви, тръгвам си веднага,

искам да сте щастливи, истината е това!

Вървя и извръщам назаде своята глава,

те там са, изпращат ме моите деца с тъга.

 

Тръгнах си но те остават в моето сърце,

едно сърце изстрадало, сърцето на дете!

 Бъдете живи и здрави мили мои деца,

а аз ще мисля за вас в мечтите си, в съня!

Ще се моля за вас в моята молитва към Бога,

да бди над вас и над вашата прекрасна сестричка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....