Четири очи ме гледат тъжно сега,
на моите момчета, моите красиви деца!
Сега сме заедно на срещата една,
заедно сме аз, вие и голямата Тъга!
Жалко, не сме заедно,както преди,
уви Съдбата за жалост така ни отреди!
Все по-рядко се срещаме сега,
а в очите ви аз виждам Голяма тъга!
А спомняте ли си играхме заедно игра,
аз и вие мои момчета заедно както някога!
Сега сте тъжни, навели своята глава,
а моето сърце се къса като гледам ви сега!
Добре тогава, видях ви, тръгвам си веднага,
искам да сте щастливи, истината е това!
Вървя и извръщам назаде своята глава,
те там са, изпращат ме моите деца с тъга.
Тръгнах си но те остават в моето сърце,
едно сърце изстрадало, сърцето на дете!
Бъдете живи и здрави мили мои деца,
а аз ще мисля за вас в мечтите си, в съня!
Ще се моля за вас в моята молитва към Бога,
да бди над вас и над вашата прекрасна сестричка!
© Валентин Миленов All rights reserved.