Jun 5, 2008, 8:37 PM

Четири стени

  Poetry
1.3K 0 2
Четири стени

Четири стени -
бели и задушни.
Между четири стени
времето ми свършва.

Тези четири стени
 много са видели:
как стоя и в плач гълча
срещу своята съдба...

Тези четири стени
страховете ми са скрили,
малко по малко
 душата ми изпили.

Между четири стени
 стоя и гния.
Няма кой в прегръдки
да ме скрие.

Четири стени -
бели и задушни.
Между четири стени
времето ми свърши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Запрянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...