Jun 5, 2008, 8:37 PM

Четири стени

  Poetry
1.3K 0 2
Четири стени

Четири стени -
бели и задушни.
Между четири стени
времето ми свършва.

Тези четири стени
 много са видели:
как стоя и в плач гълча
срещу своята съдба...

Тези четири стени
страховете ми са скрили,
малко по малко
 душата ми изпили.

Между четири стени
 стоя и гния.
Няма кой в прегръдки
да ме скрие.

Четири стени -
бели и задушни.
Между четири стени
времето ми свърши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Запрянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...