Ивана59 (Иванка Гичева) Ивана59 (Иванка Гичева)
4 230
May 7, 2008, 4:36 PM

Четиристишия 5

  Poetry
848 0 17
* * *

Отива си приятел.
Трясък на врата.
Ехиден смях и вятър.
Позната самота.


* * *

Кратък миг - неповторимо истински.
Ласка топла - огън и сияние.
Затварят в кръг очите ми
цвета на зряла праскова.


* * *

Дъждът отмива стъпките по тротоара,
лицата мрачни крачат мълчешком.
А любовта ни под чадъра - стария -
наднича плахо, шепне крадешком.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0