Четвъртък

Заесени... Днес нямам никакви планове 
(като цяло). Довечера само да пална камината. 
Чувствам се леко пастелно. Живият пламък 
поразглезва душевния климат. 

Безцелно вървя и подритвам си жълъди, 
без претенции за някакво-никакво случване. 
Светликът го няма, инак бихме обсъдили 
защо опустяват пероните слънчеви. 

Някой пееше "Аз вървя и подсвирквам си даже". 
Тъй и аз - демонстрирам (успешно) безгрижие. 
Само дето в главата ми лунен пейзаж е - 
пусто, надупчено, безжизнено, сиво. 

Друг твърдеше "Цъфтят в суматохата кестени, 
прецъфтяват и пак цъфтят". Може така да е. 
А може просто животът да е погрешен. 
Или изпечен зевзек. Кой го знае?!

*******************************