Четвъртък
Заесени... Днес нямам никакви планове
(като цяло). Довечера само да пална камината.
Чувствам се леко пастелно. Живият пламък
поразглезва душевния климат.
Безцелно вървя и подритвам си жълъди,
без претенции за някакво-никакво случване.
Светликът го няма, инак бихме обсъдили
защо опустяват пероните слънчеви.
Някой пееше "Аз вървя и подсвирквам си даже".
Тъй и аз - демонстрирам (успешно) безгрижие.
Само дето в главата ми лунен пейзаж е -
пусто, надупчено, безжизнено, сиво.
Друг твърдеше "Цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят". Може така да е.
А може просто животът да е погрешен.
Или изпечен зевзек. Кой го знае?!
*******************************
Ето те! Навреме, моя Любов ненагледна! С оглушителен тътен сърцето ми среща те! Да е първи денят ни, не е. Ни последния! А как композираш все ново - доминиращо дивно усещане!© Таня Донова All rights reserved.
