Чистачът
Чистачът
Последен вирус се шмугва -
гущер, връз камък на урва.
Гърлена горест, хрип черен -
храчи, миг фатален, най-ценен...
Пищи и се носи, по сините вени.
На изхода - спира в очите студени
Езикът разцепен, изплезил и мига....
омагьосан дочува “пее... авлига..?!”
... И прави обратен. Заход! И кръжи.
(оставил е “живо” щом птица пищи)
Изстрелва, прибира, и пак с тоз език
на певицата дивна изпива сетния вик.
Последна е вахта, и опитва очите на вкус.
Всяка писта маркира с хлъзгава слуз.
Кухо кънти последен обход из черупка -
за всеки червей, отворил е дупка.
Ренета ПърваНова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Людмиле, благодаря!
-
Мда, не е съвсем подходящо за неукрепнали души и разглезени сетива това стихо, но затова пък достоверно описва еволюцията до едно крайно състояние.
-
Здравейте, Мисана, Влад, Раде /Горанова/, Благодаря ви!
-
Присъединявам се към мнението на Владислав. Вярна си на стила си, Рени!
Поздравление! -
Като огън е и стихът ти, и ти самата Рени! Харесах и те поздравявам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
