Когато музата излезе в пенсия
Фантазия - като обран бостан.
А стиховете - пълна скръб. Мъртвило.
И не помръдва нищо живо там...
Отдавна пепел всичко е покрила...
Но егото му няма миг покой.
Сърдито! И не мисли да миряса.
Ех, гений неразбран остава той!
А музата - къде ли изфиряса?...
И тръгва да я търси тук, и там,
приятели от гилдията спира.
„Кой, музата ли?... Абе, де да знам,
но май че вече се пенсионира...”
Е, хубава я свършихме сега!
Читателите той с какво ще радва?
Навярно неуместна е шега,
надежда слаба в него се прокрадва...
Дори не си помисля и за миг,
че тиха радост, клетите, излъчват -
дочакали ден светъл, яснолик,
със стиховете да не ги измъчва!...
© Роберт All rights reserved.
Поздрав!
Първо той никога не е имал претенции за голям поет. Второ не става въпрос за тия, които не ги скалъпваме много добре поезиите, а за графоманите. Явно си отскоро тук. Те пишат колкото да публикуват нещо. Но пак повтарям стихото не е нападка към никой, не е пародия, хумор е. Не разбирам защо го прие така лично. Не познаваш човека, който го е писал. Сега ще го накараш да се чувства зле, а изобщо не го заслужава. Хубав ден и на теб 