От буквите са думите съставени
и тухлите са те на моя стих.
От думи там- на мястото поставени,
доволството от писане открих.
И всеки стих в стената смело вграждам го.
Расте зида на моята творба.
Като зидар, със чувствата изграждам я
и заживява своята съдба.
Дано поднася радост неподправена
и да показва своя красота.
И във словесната магия правена,
да те вълнува с бистра чистота.
© Никола Апостолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
