Човече!!!
Човече!!!
Между две въздишки на луната
отлита земният ти тежък ден,
чертае календара бръчки по челата
- помни, човече, ти си само тлен.
Мимолетен като мах на пеперуда,
катериш с устрем миражни върхове,
в плен отдаден на евтина заблуда
подменяш истинските твои светове.
Неприветен и студен мълчи
- сърцето - нявга светъл храм,
суетата, убила толкова мечти,
сега е властна господарка там.
Натруфен в жалките си брони
на предплатената от теб измама,
умът ти бляскавите хоризонти гони,
а не вижда зейналата черна яма.
© Запрян Колев All rights reserved.
