Човек е дух, усещане и слово
Краят на Вселената е бял.
Началото - на всеки е известно.
Връзката е опетнен морал.
Да се почисти, никак не е лесно.
Ние сме в безкрайната среда.
Попиваме от тази мръсотия.
Как би изглеждал червей със крила?
Опити, решенията крият.
Но неуспехът ражда нов въпрос.
В проби ни животът отминава.
Дъгата е на щастието мост,
по който всъщност никой не минава.
Никой не достига белота,
зает от пробни делнични дилеми,
появата отчита, на дъга,
и пак потъва в своите проблеми.
На слепотата липсват и очи.
На тишината - пойна птича песен.
На щастието - сбъднати мечти...
Животът липсва му да бъде лесен.
Тайната е в простите неща.
Сложните тежат като олово.
На опитите слагайте черта.
Човек е дух, усещане и слово.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
