JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju (Миглена Миткова)
67 567
Jan 28, 2016, 9:06 AM  

Човек ли съм?

476 0 5

Зад маската на своята Надежда
се криеш, а Душата ти крещи.
Заглъхнал вик без милост я отвежда
към грозни несъзнати дълбини.

 

Ти стенеш, а Умът ти, сам, ликува,
тъй лесно се живее без Душа!
Но още несъзнал какво му струва...
Без нея, че Надеждата умря...

 

И в тоз момент изчезват всички маски,
и твоята, и тази на Света...
Безмислени са вече всички ласки,
далечен спомен става Любовта...

 

Умът се смей: "Човече, дай го ведро!
Цената на успеха е това!"
Но в теб усещаш нещо тъй нередно...
"Човек ли съм? Душата ми умря!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0