Човек не си купува любовта,
човек я дава, щом сърцето иска,
изстрелва я със огнена стрела
и после с устни раната притиска.
Човек не си купува любовта,
човешката любов се заслужава,
живее от протегната ръка
или умира бавно от забрава.
Човек не си купува любовта,
тя винаги навреме го намира,
родена от човешките сърца,
с които Господ прави еликсира.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
