Човек не си купува любовта,
човек я дава, щом сърцето иска,
изстрелва я със огнена стрела
и после с устни раната притиска.
Човек не си купува любовта,
човешката любов се заслужава,
живее от протегната ръка
или умира бавно от забрава.
Човек не си купува любовта,
тя винаги навреме го намира,
родена от човешките сърца,
с които Господ прави еликсира.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
