Човекът уж от кал е бил направен,
защо от кал се вечно той предпазва?
Нали - пред Господа и днес изправен,
от него той за миг не се отказва?
Но с кал замерва другите събратя
и те му връщат пак със кал обратно.
Нали по кал те всичките са братя,
а калят се по дваж, по триж, стократно...
Макар калта с вода че се измива,
човекът - кал с калта ще си отива.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
