Човекът зад огледалото
Врагът.... Понятие за чуждост,
което предизвиква студ.
Ти – да го мразиш, нямаш нужда,
но той – по теб, е просто луд.
Все тъй върти се колелото –
без жал през нас – напред-назад.
Опровергава ни животът
и пренарежда този свят.
И – да го зърнеш, коленичил,
връз гробчето на своя син,
дали ще минеш – безразличен,
простил му трижди със „Амин!”?
А буцата кълчища прашни
заседна в гърлото ти, знам.
Пристегнала дъха ти, дращи
сълза, преглътната едвам.
Нима не стинат като лава
омрази, подлости, лъжи?...
Какво е любовта тогава,
ако смъртта не ни сближи?
© Валентина Йотова All rights reserved.
