Човешката маска
маска на глупак
във вселенското ни кабаре
с вълчи лик са топлите бедра
То търси Истината в свойте гладове
а Аз-ът срамежливо извърнал е глава
маска на поет
в кибритена кутийка
залепен езикът за витрина
шоколадът - импровизиран е хартийно
а Светът, Човече, люта зима
маска на Дете
във вълча кожа омотано
ръце прегръщат го да диша
постилат на калта му слама
тухлите пекат от киша
на маската маска
а някога си бил Лице и Път
в Небитието вече си ги пръснал
с бръснач остъргал си до кост
с кръвоспиращата пудра си поръсил
..............................................................
сраснал си до всяка молекула
мутирал си до нощтна случка
не можеш да се чуеш
притиснат под собствената психо-угар
© Графит Диамант All rights reserved.
