Житейската стомна се пръсна вероломно,
на времето вярна потомка.
Душата отплава навътре в морето,
на сал от човешки отломки.
Моменти, съшити в низ от събития,
с избори много и важни.
Поглеждаш назад и никой не пита,
щом станал си след като паднеш.
Когато във здрача искрата проблесне,
уцелил си вярна посока.
Все още сме тук, докогато ни стресне
гласът на последната нота. ...