Чудих се дали да те повикам,
дали ще чуеш моя зов напред,
с тебе всичко дали е наред.
Право имам ли въобще да питам?
Там, под нощното небе, се моля,
поне веднъж за мен си помисли!
Очите твои са като звезди.
За да те забравя, нямам воля.
Единствен път ли не можа към мен
с ръка си крехка да посегнеш
и глава на рамо да облегнеш,
да ме огрееш като слънчев ден? ...