Dec 24, 2023, 6:32 AM

Чудих се дали да те повикам 

  Poetry » Love, Other
318 1 0

Чудих се дали да те повикам,

дали ще чуеш моя зов напред,

с тебе всичко дали е наред.

Право имам ли въобще да питам?

 

Там, под нощното небе, се моля,

поне веднъж за мен си помисли!

Очите твои са като звезди.

За да те забравя, нямам воля.

 

Единствен път ли не можа към мен

с ръка си крехка да посегнеш

и глава на рамо да облегнеш,

да ме огрееш като слънчев ден?

 

В съня ми, ти поне върни се,

да намеря в него миг покой,

излей се върху мен като порой,

като восък след това стопи се.

© Nebula All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • |Restless Daylight... ruins them again... my blissful dreams. Moonlight... ......
  • And smells of expensive perfume It is flying all over the roads And is faster than one could assume....
  • I am free like the wind - just one of a kind. You should know that I am a crazy lady, do you mind? Y...

More works »