Цигу-мигу, цигу-мигу...
Като почне още в здрач,
та му цяла нощ не стига.
Свири чудният свирач.
Кой го вижда, кой го знаае?
Ала може млад и стар
със свирнята да омае
този славен цигулар.
Цигу-мигу... Няма мира.
Като почне, ще рече,
че ще свири, без да спира
до зори. Свири, щурче!
© Борко Бърборко All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
