Чудноватата каляска
В блясъка на утринта
от купола на небесата
идваше каляска чудновата.
Кочияшът- бедност щастлива
размахваше камшик.
А пръчката с връв,
от любопитство сътворена
и с душица изхабена,
злобно се усмихна и попита:
- Оо, Бедност красива!
Защо си тъй щастлива
и доволна всеки ден?
Кочияшът- философия тъкана
изрече фразата мечтана:
- Ей, бич недоносен,
със ум тъй износен!
Щастлив съм навеки,
защото знам, че повече
не винаги е по- добре.
И многото ламтене
удавя човешкото сърце!
- А ти, връвчице любопитна,
мислиш само да плющиш
и чрез сила да вредиш!
И със злато да те натруфят
ти дори от конската муха
няма да си по- блестящ,
в този свят натрапчиво вунящ!
В таз карета чудновата,
пратена от небесата,
пътниците бяха-
Любовта и Свободата.
А извезаните с капки дървеса
я посрещнаха със викове: Ура!
Пътниците важни бяха,
с умовете си блестяха.
Любовта наперчено изрече:
- Аз съм чувство на привличане,
на привързаност и себеотричане.
Всеки мен ще избере!
Свободата се намръщи:
- Оо, Любов, все още неизпята!
Фантастична си и романтична,
но понякога си доста драматична.
- Аз пък съм човешкото умение
да твори без ограничения,
и способност на съзнанието
да действа в съответствие
със волята си и желанието.
Кочияшът ги изслуша
и във спора се намеси:
- Искам мойта теза да изкажа.
Любовта понякога ме изпепелява,
но пък често пъти и криле ми дава.
И Свободата е велика!
Тя ми дава сила- от душата ми
духовност блика!
И таз каляска чудновата,
идваща от купола на небесата,
докосвана от вятъра волен
потъна в тишината на гората!
© Лидия All rights reserved.
