Dec 10, 2009, 7:44 PM

Чудо си

Poetry » Love

1.2K 0 0

Река си,
а аз съм твоят бряг,
с усмивка галиш ми лицето.

Вятър си,
а аз съм облаците в бяг,
да стигнат до сърцето.

Слънце си,
а аз съм твоето небе
и галиш ме с лъчите си.

Буря си,
а аз съм цветето под теб,
заливаш ме с страстта си.

Нощта си,
а аз пък съм градът,
завиваш ме със нежност.

Денят си,
а аз съм твоята светлина,
нетърпелива сутрин да те види.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0