Nov 7, 2006, 4:37 PM

Чуй ромона тих...

  Poetry
829 0 7
Чуй ромона тих на смълчаните вечери
и ще знаеш в душата ми що се таи
- в нея чуствата в мирен копнеж са облечени
и в сърцето ми нежна отмала тупти...

Както мрака деня покорява с мълчание,
тъй ме мен покориха две лазурни очи
и изтръгнаха от сърцето ми обещание
-в синевата им нежна цял живот да гори...

И тъй както лъчите целуват земята
-ме целунаха твоите сини очи
и милувката топла впламени в душата
огън,който не ще и смъртта угаси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....