Чужда
Тъмна нощ.
Наситена, до черно.
На Дявола най-яркото начало.
Вратата скърца,
мокро е резето.
Във двора даже трън не е порасъл.
Понеже си донесох и сърцето,
от болката му вия като куче.
Животът се търкаля
под небето.
Животът се страхува
да се случи.
Медът горчи
в небцето на Земята.
Аз споря с най-сакралните си мисли.
Дали си заслужавах самотата?
Ръцете ми останаха ли чисти?
Ужасно е студено. Няма огън.
Понеже тук
дърво не би живяло.
Аз нямам дом, защото съм бездомна.
И чуждо ми е
собственото тяло.
© Деница Гарелова All rights reserved.
