Чужди идеали

Чудно е понякога как се изсипва като пясък

през дланите протрит животът, мислейки,

че ние сме живели. Чудно е понякога

и как протрити пръстите от смилане

на ред препятствия потръпват...

Благодари на тоз, който с кръв е обагрил

нозете. С длани издрани в живот чужд,

си е мислил, че своя живее.

Без ден, посред нощ, сам да го гледаш

как крачи с гарван на нож -

идеал на съдбата низвергната.