Чуждият път
Чуждият път
Сама бродех,
боса,
с нозе наранени
по острите камъни
на нечий чужд път.
От жега изгарях,
но беше студено,
изстивах,
замръзвах
на другите от студът.
И пиех водата,
но жадна оставах-
във изворът чист
някой сипал бил сол.
На дъжд от спасение
пак се надявах,
но страх пресушаващ
ме беше пробол.
Сама бродех,
боса,
с коси разпилени
от вятърът тъжен
на чужда любов.
И още по-скрита,
оставих в забвение
надеждата своя,
надежда за нов,
мой,
собствен път,
за моите чувства,
за мое си място,
закътано някъде,
далече от хладните,
грозните,
блудкави,
лепкави чужди очи.
Сама бродех,
някак си
сама си останах.
До край.
И табелата търся,
на която да пише,
че този път само эа мен
ще се вие,
ще криволичи,
ще пълзи и ще бърза
да води напред
и нагоре
към светлият ден.
© Екатерина Банска All rights reserved.
Прекрасен стих!!! 
