Чупката!
Поглеждам отвътре,
в черупката някой заключи ме.
Нямам си ключове,
тъмно е, скубят ме.
Пъдят ме духове
на предишни наематели.
Миризма на мазе.
Душата ми тича в поляни
и къпе се със светлина.
А ти си свит,
прегърбен в ъгъла,
броиш звезди наум,
навън е ден.
Лирическият ми герой съм аз,
а той е в мене и го няма,
илюзорен е и съществува.
Няма нужда да се връщам
там в началото, в черупката.
Ще си отричам въображението.
Когато го видя да пълзи по мен,
ще му кажа „Чупката!”.
© Нечарм All rights reserved.
Продъжавай в същия дух !
