Чувства
Ако не си бил любен,
как любовен огън припознал си ?
Ако не си бил влюбен,
как вълшебството разбрал си?
Любовен еликсир
отпивал ли си от пламтящи устни?
Любовна жар
тушил ли си във водопад от сълзи?
С крилете на страстта
пропадал ли си в ураган от похот?
За истинска любов ти имаш ли душа ,
растяща и единствена като вселенски грохот.
Не искаш ли, да знаеш как превръщам се в мечта?
Не искаш ли, да видиш – протегни ръка.
Можеш ли, да чуеш звуците във мен?
Гали те гласът ми спрял и притаен.
Погледни в сърцето...усети там тътен нов
Там вулкан изригва с името Любов.
Прегърни ме нежно със очи и завий ме кротко,
настани ме в скута на душата си,
там светло е и топло.
© Валя Сотирова All rights reserved.
