Срещу теб съм насочила
острието на гнева си.
Не ме изопачавай в лудост.
Просто съм разочарована!
Ти умееш да заблуждаваш,
обаче днес не ти е ден.
Чувствам всяка твоя лъжа
как се плъзга по кожата ми
като слузест, стар охлюв.
Настръхвам от погнуса!
Не можеш да ме спреш.
Сега ще се забия в плътта ти.
Ще изпитам твоя ужас.
Ще усетя страха ти
от наближаващата те гибел.
Чувстваш ли как умираш?
© Ивелина каменова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления за стихотворението!