- - -
Опитвах се, бягах все по-надалеч,
но всъщност оставах в пленяваща близост.
Дъхът ти е най-безпощадната сеч!
На етер ухае... от твоята риза!
И право в сърцето забиваш стрели
със синя отрова - за всички... и ничия.
Но страст ни събира, пак тя ни дели -
Божествено тиха! Като Ад неприлична!
Ти пиеш от мен еликсирни сълзи!
Опива ме твоят екстаз несподавен,
додето във нас нова страст изпълзи,
открила, че с твое ребро съм направена!
Послушен, и Адът затваря врати.
Оставам без глас, без опит за бягства.
И седмо небе, и кръг девети си Ти,
щом и Дяволът обич от нас плагиатства!
---
© Станислава All rights reserved.
Браво!