Циганско лято
Късно слънце погали деня ми
като старец с напукани длани.
С летен спомен струят в есента ми
златни гроздове, в шепа събрани.
И по цигански, ширна чаршия –
луди песни и смях ме заляха.
Някой искаше теб да открия,
път ми даде.. и тръгнах нататък.
Ала с думи от стара легенда
в тежка плитка се сплита сънят ми.
Виж, очите ми вярно те следват
и по тебе проплаква нощта ми...
Ден ли нямах, та теб все тъгувах?
Свят ли нямах, та следвах мечтите?
В тъмни нощи звезди си купувах
и в дъжда криех тихо сълзите.
Ей, го таборът вече поема.
С него слънцето също залязва
като старец, останал без време.
Скривам спомена в своята пазва...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
