Циганско лято
Песен есенна пеят звезди
и притихва Всемирът заслушан.
Приласкават димящи бразди,
нов живот във сърцата им сгушен.
И ухае на дюли и мед,
рано слънцето вечер си ляга,
лято циганско шари навред...
Хищно зимата пръсти протяга.
И докосва сърцата едвам,
сутрин скрежът стопявам с кафето.
Лято циганско, лъжеш ме знам,
нощем с мълнии кърпиш небето.
Голи клони и мирис на дим,
зима иде, шепти: - Да поспим...
-------------------------------
Третата ръкавичка. :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
