Sep 28, 2019, 6:56 PM  

Циганско лято

  Poetry » Other
634 4 10

Песен есенна пеят звезди
и притихва  Всемирът заслушан.
Приласкават димящи бразди,
нов живот във сърцата им сгушен.

 

И ухае на дюли и мед,
рано слънцето вечер си ляга,
лято циганско шари навред...
Хищно зимата пръсти протяга.

 

И докосва сърцата едвам,
сутрин скрежът стопявам с кафето.
Лято циганско, лъжеш ме знам,
нощем с мълнии кърпиш небето.

 

Голи клони и мирис на дим,
зима иде, шепти: - Да поспим...  

 

-------------------------------
Третата ръкавичка. :)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...