Цигара време
Ще тръгвам... Палиш си цигара.
Застинал, въздухът тежи.
Не искат устните да изговарят
изтърканата думичка „Прости”.
Допуснатата гордост помежду ни
намеси се и ще реши
дали са нужни укорните думи
и ползата от яд да се мълчи.
Догаря фасът. Краят наближава
и само празните очи
говорят колко много съжаляваш,
но така и не ми каза: „Остани!”
© Ани Виделова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
