Цигара време
Ще тръгвам... Палиш си цигара.
Застинал, въздухът тежи.
Не искат устните да изговарят
изтърканата думичка „Прости”.
Допуснатата гордост помежду ни
намеси се и ще реши
дали са нужни укорните думи
и ползата от яд да се мълчи.
Догаря фасът. Краят наближава
и само празните очи
говорят колко много съжаляваш,
но така и не ми каза: „Остани!”
© Ани Виделова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
