Цигара време
Ще тръгвам... Палиш си цигара.
Застинал, въздухът тежи.
Не искат устните да изговарят
изтърканата думичка „Прости”.
Допуснатата гордост помежду ни
намеси се и ще реши
дали са нужни укорните думи
и ползата от яд да се мълчи.
Догаря фасът. Краят наближава
и само празните очи
говорят колко много съжаляваш,
но така и не ми каза: „Остани!”
© Ани Виделова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
