Цигарен дим рисува херувим.
Зависимост, горчива. И раздяла.
И молим Бога, пак да полетим,
в изпепелена, черна катедрала.
Иконите са станали на прах,
полека любовта ни посивява.
И в дробовете, черни, като грях,
едничката ни вяра догорява.
Дали ще чуе някой щом дори,
камбаните грехът ни заглушава?
Цигара стръвно пръстите гори,
човешкото, от пръст, в пръстта остава...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
