Цигуларят
Откога жена не е изтръпвала в ръцете ти?
Аз съм твоята цигулка,
ти си виртоузът,
който свири...
... пулсира музиката...
... пицикато...
тръпнещо, дълбоко!
... Свири!
Нощта да я разтърсиш!
Да сринем този град със стонове,
изтръгнати въздишки
по лунните павета да изчаткат,
небето керемиди да посипе
над главите на заспалите
и домакините,
над пеньоарите, вмирисани
с домашно превъзходство и уют,
дъха на лук
съпрузи да прегръщат,
да се прокашлят настрани гнусливо!
И после бързо да заспиват.
Целувай ме,
пробивай щорите с дъха си!
Извикай грозно любопитство
и завист у съседа,
надвесен през балкона да ни гледа,
а уж да пуши...
... с клюкарката отсреща да ни нищят,
морално да прехапят устни...
и да завиждат като кърлежи
на всички сокове любовни,
на мириса на мускус...
... От звуците на твоята цигулка
ушите им да пламнат във пожари,
а всяка моя струна
вибриращо и стенещо да грабне
за дълго, дълго паметта им...
Свири, не спирай, скъсай
докрай опънатите фибри.
... когато свърши любовта,
от мен да не остане нищо!
© Валентина Йотова All rights reserved.
, Марийка - радвам се да те видя тук, Илко, Ивайло - вие сте ми любимци, благодаря, че споделихте творческите ми усети....